„КРАТОС ЕЛ“ извършва всичко необходимо за организиране и извършване на панихида:
- ангажиране на ден и час в съответната църква
- осигуряване на свещеник или длъжностно лице за провеждане на ритуал на гроба
- кетъринг
- равнение на гробно място
- изработка на некролози и/или публикуване на некролог в пресата
Защо се правят помени на 3-тия, 9-тия, 40- тия ден от смъртта?
Според християнските вярвания, когато душата се отдели от тялото, в продължение на първите два дни тя пребивава на земята и ,съпровождана от ангели, посещава онези места, в които е имала навик да върши добри дела. Душата се скита около дома, в който се е разлъчила със своето тяло, а понякога пребивава около ковчега, в който почива тялото й.
В третия ден, подражавайки на Христовото възкресение, всяка християнска душа се възнася на небесата на поклонение пред Бога. Ето защо св. Църква има добър обичай в третия ден да извършва принос и да отправя молитва за душата на починалия.Третия ден след смъртта на човека се нарича “третини” и тогава споменава покойника, отправяйки към Бога молитви и отслужвайки панихида за него. В третия ден душата трябва да се възнесе на небето.
Цялото пространство от земята до небето представлява 20 отделения или съдилища, на които душата бива изобличавана в грехове от бесовете. Ето защо, имайки знания преминаването през митарствата и явяването пред Бога за поклонение /съответстващо на третия ден/, Църквата и роднините молят Господа за леко преминаване на душата през въздушните митарства и за опрощаване на прегрешенията й.
След като се поклони пред Бога, на душата показват различните обители на светиите и красотата на рая. Разглеждането на райските обители продължава шест дни. Съзерцавайки всичко това, тя се променя и забравя своята скръб, която е имала, пребивавайки в
тялото. Но ако е виновна в грехове, при вида на насладите на светиите душата скърби и се укорява, че е изживяла живота си на земята безгрижно и не е послужила на Бога правилно. След разглеждането на рая, в деветия ден от разлъчването си с тялото душата за втори път се възнася на преклонение пред Бога.
След второто поклонение Владиката заповядва да бъде показан на душата адът с всичките му мъки. Водената душа вижда навсякъде мъченията на грешниците, чува плач, стон, скърцане със зъби. В продължение на 30 дни душата е разхождана в адските отделения, треперейки самата тя да не бъде осъдена на заключение там.
Накрая, в 40-тия ден след разлъчването с тялото душата за трети път се възнася за поклонение пред Бога. И тогава праведния Съдия й определя подобаващото според делата й в земния живот местопребиваване. Значи частният съд над душата се случва в 40-тия ден след нейното излизане от тялото. Така правилно Църквата отслужва помен за починалия в 40-тия ден. Четиридесетия ден е денят за определяне участта на душата в задгробния живот. Това е частният съд на Христос, определящ съдбата на душата само до времето на страшния всеобщ съд .
Независимо от периода, през който се навършват 40 дни от смърттана нашия близък, панихидата се извършва точно в деня, а не по-рано ли по-късно.